IMPATIENS  NOLI-TANGERE  L.

Sp. PI. ed. 1 (1753) 938; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 583; Moore, Fl. Eur. II

(1968) 240; Exs.: PI. exicc. Rom. No 348; PI. exicc. Danicae No 107 

Семейство: Balsaminaceae DC. - Слабоногови

Род: Impatiens L. - Слабонога 

Вид: Impatiens noli-tangere L.

Българско име: Горска слабонога

Описание:

Едногодишно тревисто растение. Стъблата изправени, 20-80 см високи, 0,2-0,7 см в диаметър, в основата ръбести, в горната половина разклонени, към върха със синкав налеп. Листата на дръжки, 1-6 см дълги, към върха на стъблото скъсени до приседнали; 1,5-14,0 см дълги, 1-7 см широки, тясно елиптични до елиптични, в основата клиновидни, дребно назъбени, зъбчетата с извито осилче, нагоре едро, стъпаловидно назъбени, по върховете на зъбчетата с къси шипчета, отгоре с редки прости власинки или голи, отдолу голи. Съцветието 2-8 - цветно или цветовете единични, цветните дръжки 6-15 мм дълги, голи. Прицветниците 1,5-3,0 мм дълги, 0,8-1,2 мм широки, тревисти, в основата елиптични, към върха изведнъж стеснени и удължени, с по-тъмен кил, голи. Цветовете 1,5-2,8 см в диаметър, чашелистчетата 3-6 мм дълги, 2,5-5,0 мм широки, широко яйцевидни до заоблени, на върха със шипче, голи; шпората (без извивката) 1,2-1,5 см дълга, при отвора 0,5-1,2 см широка, конусовидна, накрая заострена, завита, гола. Венечната тръбица 1,2-2,5 см дълга, свободните краища на венечните дялове 4-5 мм в диаметър, свободното венче- листче 1,5-2,0 см дълго, 0,5-1,2 см широко, лопатовидно, всичките голи. Кутийката 1-3 см дълга, 1-3 мм широка, гола. Семената 3-7; 2,5-4,0 мм дълги, 1,0-1,5 мм Широки, елиптични, стеснени в единия край, по повърхността с по-тъмни ръбове, кафяви, голи.

Период на цъфтеж:

Цъвти VI—VII, плодоноси VII—VIII.

Разпространение в България:

По сенчести и влажни места предимно в букови гори, край потоци, в планините и предпланините. Разпространено

с изключение на Витоща, Странджа и Източните Родопи, от 400 до 1600 м надморска височина.

Посочва се за Витоша ( Стоян.,Стеф., Китан. 1967), Люлин (Урум., 1929)

(Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc

Общо разпространение:

Европа (с изключение на най-северните и южните части), Кавказ, Югозападна Азия, Централна Азия (западните части)

Защитен статус:

Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие. 

Източник:

„Флора на НР България”, том 7, БАН, София, (1979)